"..и жена му, носещата дърва
на шията й ще има въже от сплетени влакна"
(с. сплетените влакна)
>>
"..и ще видиш планините - ­ мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават."
(с. мравките)

и ще срещаш хора, изуващи се сутрин от сиви коне, за да възседнат земята,
сетне да изгряват до два пъти слънцата на шпорите им, без дори да ги яздят; облаците ревниви и хръскави да плющят, препускайки несдържаната си влага по гладкото езеро на хапещи капки,
а календарите ронливи да жужат наоколо с хитинови крилца

ibidem
черни лебеди с полет ще провъзгласяват смъртта си, небето шумно ще сърба от пуха им
ти самият ще отпиваш всеки път за утешение..
ще е бледо лицето на помахващия, а румен пестникът му, като да е съшиван от двама;
проскомидията все на тъмно ще се изнася, които и квадрати да прекосяваш, а вълните с безсърдечни ръце ще плискат деспотизма си по стръмното алпийско лице,

ще прегръщаш асфалтени куклички до тягостност, до униние, до
триъгълна улица
и кахлено, прихващо ще се засмиваш, макар никога с
тътен

тихо ще се настанява предизвестяващият глас от заешката устна на неизговорима боязън право в пръстите на некроманта край яслите, този неоново смаян калигула
и така, все така ще, доколкото
безобразията са неприлични, а приликите - без образ

..и да - ще ги подминаваш спейки върху ненапитото си бяло муле с шпори, залязли от север напълно естествено (от първия път)

преди всичко две отпратки:
1
2

АЙАН. айан хирзи али /магаан, с нейното „колониализмът и робството са създали у западните народи едно усещане за вина, което ги кара да се прекланят пред чужди традиции. това е един ленив, дори расистки начин на мислене“. или дръзкото "I am here to defend the right to offend". с разяснението, че с исляма не бива да се държим като с малко дете ('само нека внимаваме да не го нервираме'). с или без шорта submission, който със сигурност ще й струва живота, и последвалото прерязано гърло на тео ван гог. с или без красотата и самозаточенията й в африка и еврабия, книгите и политическата й кариера в холандия, включително нелепия физически край на последната. холандия, доскоро толкова неоспоримо свободнатa ниска земя, същата, която приюти един невъзможно красив и истински принц от хартум, южната земя*, разжалил в ума си исляма и научил се да бълнува на български много преди да го срещна и имам, чак докато го изпъди от втората му родина вече нежеланата му любов. разбирам, че наскоро е изоставил и ниската земя, с научната си кариера и всичко там, защото го е омерзила точно както разочарова айан..

благославям този ден, който започна с qawwali и продължи с достъпното в мрежата за извънредната айан, частната ми оказионна (слава богу, не вехтошарска) носталгия, неуверената, но сигурно настъпваща сладка ерозия на ключа под езика и пентиментото на сцена от дома на La Barbe bleue, за да завърши с дългоочакваните нови котурни, дар от босоногия чудотворец chris, и същинското синьо на (бека)синия stein, обезчестяващо всяка сънливост с благородната лекота на папратов повей.


*посвещавам този пост на изелдин, разбира се

във време на набързо скърпени постаменти на музикалния консумеризъм - например на честотите на погиващата за добро телевизия*, Ина припомни днес за едно гласуване.
съвсем не само като челист, но като някой, който и наживо се е убеждавал какъв тътен успява да изтръгне дори от камерна зала изумително талантливият вироглавец Борис, сега удължавам веригата с удоволствие.. !)




*едит:
говорейки за този тип сандвичево пъблисити в името уж на Музиката, каквото е мю ай, не мога да не спомена сериозните изключения, на които, насилвайки ушите си, се натъквам (с истинска тъга, че се случват тъкмо в този порядък и мизансцен): Деница от предното издание и Магс от последното. едва сега изслушвам каченото във вибокс на Maги и, ах, мойта кожа), и мезодермата ми настръхва от съчетанието на лита форд и уитни х. в едно; уточнявам за справедливост само.

има някаква мерзост в снаждането, но един бог ще ми признае правото да си го позволя отново с тази извадка от, разбирам, съвсем прясното от игълтън. браво на златко енев, за кой ли път. а този портал отива немедленно в блогрола.

> изключителен свод от инсайти, въпросителна напрегнатост като от първия триместър на (надявам се доносена) по-честна бъдеща деноминация и самозадвижен екскурс, разчитащ съвестта си върху оризово-хартиената каша на гноящия морал на този прастар casus belli, или, хайде, нека бъде 'разговор'(и; - няколко са всъщност в царевичната плитка)

четох неочаквано критично, а това отваря джобове, poor me.

поболяващо правомерен лист на мьобиус, плъзнат по водата без палечка и жаби наоколо, с който краят на страстната прекадява тихо тихо тихичкооо:
зеленият пояс повдига безквасно ечемичения ми хляб!! един непоносимо, шестодневно красив въплътен ангел се бори да ошири поне оптически някакви тесни души с разтопения силиций на бляскавия си режещ ум някъде, и май се виждам неспасяемо инициализирана в едно от огледалата, които е взел на въоръжение. и пак за неспасението на всички ни нежно в послетътена на петия ден зазиждат сенки трите телета с маша

ето


кръвопускайки-пускайки кърпа, везана, разбира се, пожелавам идея благосклонност към фундаменталистката еротика за всички ни.

shh.t, как ми липсва дивакът!
4 days 2 go

kmfdm, старият брай уорнър, точно тази чаша млечна мѫгла и мързеливата памет на ръката, обхванала чашата. и всички глаголи аутсорснати вън; цялата действеност и възможна предикация изнесени в таговете
, моля

очите от хинин, челосаният висок праг на мнителността -
това обсипано със звезди оксиженирано поднебие, кокът
от бебешката ти коса, прегризана и залепена наново,
папратовите пръсти на смущението, че си сдобил публика, меко потрисащо и неудобно, прекършеният о коляно зад гърба ти лист (първият доизписан) - инстантна ваксинация срещу суета;
после
одиозната скръб на лентички, прикриваща бялата котка примирение,
сълзящо безлюбовно като непожеланата гръд на дойка,
и
факлите - дръзките палежи в гласа,
когато си го напускаш и захлопваш весело,
лешниковите фантазии в аромат, цветове и вятър, който се озвучава в короната на леската и укрива в бял шум в плодовете,
бдението над деня -
грижливо, та да пукне винаги старателно износен (дано).
и ..
и още:
думите за посрещане на нечакани, окичили старата порта като дървеници
(винаги само отвътре),
слогът на тишината, подправен с ванилова пепел,
стръковете летливо учудване, накъсано с пръсти за автентичност и острота на небцето,
и
древните бои по лицето ти призори, тези вехти шарки на оставането без страст,
вехтошарещи всяка утрин, всяка износена утрин за кичур причина да не прелееш в блатото,
целувайки го
старателно
навсякъде,
*бароне

и тогава го попитаха кое време бил раждан
и помни ли първата си умора,
а той кимна в миролюбиво смущение,
и рече присънно, с гневлива строгост:

виждате ли, развъдници на буфо алвариус, въобразили си велемощие над сърца, собственост върху отговори, престация
на опрощение и какво ли още не,
не помни капелата ми от кора на жълта диня каквото питате,
и не иска да знае, докато никой от вас не отърква слабоумната си фантазия
в бузите ми,
понеже му се видяли щедри плодници на октомврийски шафран и бърза
да ги осени с похотта си;
лилавият минзухар умира след пладне,
мигар унесли се бяхте слънцето като превали,
а ако спяхте, нима утро сънувахте?!

и продължиха по пътя си, а един изостана
и между очите го пита това, без да мигне:
речи, старче, де посади семките от динята;
не ли гдето тревата е огнена, а скорците морави
и вият гнезда високо в скалите?
недей придиря за широките ни зеници и сладката пръст, помътнила свестта ни.

че принеси от твоя мед към устата ми да го вкуся, храбрецо;
може и от него място да е, утробата хтонова дето нагостих със семето,
а пътят ми до там и обратно по-дълъг от твоя да е бил.

но не! къде все пак са 53 и 54, аристос!?

гравюра върху восъчна пита; там ще ги търся, да си знаеш :)

signed: пост-тиня, шистерична метапчела, метла с ароматни билки зад вратата, етюд за петдесетградусова медовина, чело от корк, лелка с мек корем, твърди възгледи и чупливи кости, възпалени сатурнов и марсов хълм на дясна длан, две скъсани струни ре и разстроен шлаух наместо гръбнак.

позволих си да бъда офрамена, май главно от себе си, и сега чета зонтаг като обезумяла, при което нормализирам парадоксално кротко. всичко тук (друго/повече надали ще търся), за някой спрял да чете от векове и всъщност никога божем незапочвал в (?суетния) си страх от контаминация [дано не сме много съзнателните бонзаи], (ме) преобразява по дяволски начин. и ям, поглъщам и дори !хрупам!; доброволчествам в нарязването на сводовете си с тази баритова пустинна роза, съживяваща се в уюта на именно моята бедна глава. пожелана и почти съвсем solicited зараза, която (ме) крои ab novo, инокулира (ме) с въгленова креда -от книги и всевъзможни други свитъци страст и безобектна, безчестваща ненавист, които все още с достойнство настоявам, че никога няма да погълна. и също толкова магически безшевно (ме) облича. без да топли.
нали все пак съм решена напълно да измръзна.

!PUSH!



nerds loosing up

а отдолу - поклащащи се фигурки от костно брашно, единствено носле, напудрено с бяла хума, и дървен розов пекинез, задъвкал слюнченото си желе.

и все пак your skin makes me cry, да да

присветва ми (от гниене) също и despite all my rage i'm still just a rat in a cage

и сега какво

can you fake it? will you ape me for me?

сатурнова захар по небцето

облизаните ни от премълчаване чела светят, incantabile,
виж как тайната е прогорила грапави езичета в сводовете,
тъждествени формално дамги на съкращението:
моята е белезникава и дими сладка пара, от която примижаваш,
твоята - камшичеста
и устните ми оформят търпелив кратер отгоре й

литва пеперуденият завършек на резците;
входовете са огърлени с подагрозни кристали радост,
без да помнят пресищане някога,
вливанията - отривисти,
мощни химни, които "ронят галериите й"

никой няма да ни подозира в смърт
никой няма да ни подозира чак до смъртта
елмазен прах в черната графитена риза .. онемявам
с оловната ти бяла, която сгъстява лунното мляко

да не забравим да държим очите си отворени,
когато нахлуят прилепите

and yes,
the river knows


cantabile > 'певко', песенно, напевно

cantara
7
ангел на мочурищата, не снизхождай към тази твърд,
хлъзгавият й релеф ще те благослови с такова удължение,
на което единствено си неспособен.
разсипи трохите си върху зиналите каменни човки на птиците,
отмини към долината по гърба на диплещата се мараня -
виж, медовина се стеле по дантелените й прегръдки.
послушай, този глад не ти е известен.

saltarello
5
ангел с бълбукащи очи, тук печеното се сервира сутрин,
очите на прокудените са пръснати по лактите на шипките,
шиите на венерините клопки са усукани в мрачни нимби,
прогорени от свадливото половин-слънце,
а дънерите се разлистват направо от коренищата.

song of the sibyl
3
внезапен ангел, не обладавай тогова;
виж даровете му от александрит, ръцете му, мечовете в очите,
не го обсебвай за/ради мене, напъти го към низината.

eva hesse, metronomic irregularity

защото посочихме към евиния лаокоон
с ледени гърбове към ерекцията на айфел,
аз и останалите человекоподобия
ви зяпаме сега толкова търпеливо,
и ви обичаме сега толкова упорито,
и сигурно винаги така ще останем втренчени във вас
със себичното нахалство на хлапета
и умилението на татковци невъзвръщенци с оредяли бради,
заплитащи се вечно във вратата на излизане,
и донякъде
с ненужната нежност на черимакове
по устните на отегчените ви майки,

докато по вас се стича нашият дъжд,
отреденият за нас весел разбойник,
който отцежда всекиму според
сезоните за лов

все пак вие сте онези с мръсното растафари,
а ние - болни рокаджии, вдъхновени,
уви,
само за рага

grazie, chris*


[малко - oстро]

тишината старателно зашиваше
ухилените китки на принцесите всеки път
с
корабните си въжета,
а те бързаха
да нанижат гривните си от
малки остри капки венецианско
стъкло върху им

люлката,
която се пръсна на хиляди мънички люлчици
и замайваше хилядите мънички момиченца
с
малки остри зъбки и
неизгубваеми коланчета,
просна изтощението си точно върху меката ми
сутрешна длан
с
поникнала палечка отгоре

излюпили се в
рижата зора,
деветнадесетте пипилоти
с
общо две лунички
се впуснаха
да си търсят разпиляните петънца,
но ги изпомачкаха
с
малките си остри петички,
препъвайки се
в дългите си празни-
чни коледни чорапчета



*за усмихнатото в съня си момиченце измежду исусовите тръни в асфалт (със сигурност греша за последните две в шшистерията си])

!

това е

няма, няма друго такова врязване (писане не, това е авто-ейдосо-|доксо|графия). но няма да се откажа да търся подобно.

а дотогава няма да има кой да те с-подоби, безподобен, безсмъртен, без(с)менен, безквасно-хлебен. кой да те запита. and i know you're bloody happy with this. cos "(i) know your moves/moods.." and all the rest

все някой ще се разлисти от пъпката ти, исидоре*

.."и да си нося всички тъжни малки думи, настинали отвън, докато разресвам коремите на рибите. (това са всякакви рибешки видове, от ихтиозаври до всички онези, изтребени поради култовете, а също и рибата бойгала.. да.) риби, погълнати от оня с вируса на ной, с кости, колосани от глюкозните целувки на стария мръсник, когото всички ние толкова много обичахме. _____ дума първа: *игла. >горе, но все още не на върха (й], са дворцовите кули, съсухрени в иглички от изтръпване. има също и удобно разстилащи се по волята на н.в. непознаваемия придворни;;;; придворни тапети от спермотрони и пепеляшки с омерзително сплъстени коси, такива с крайници, изправени и влачещи се, и други, само с начала, неразгънали се в протяжност. придворни джуджета, ножове, ласкатели, стакани; и непременно, но и все след мен(но), на върха на иглата - някой притворно се разлиства, без аз да помня това, защото ще бъда там отдавна или след дълго съм била.
_____ дума втора от подсмърчащите при мен: *фотография. >изписваща се светлина; светлина, изписвана от зрението, удобно кондиционирано за тесните фреймове предфотонност (aphotia?), показана при нужда от овъншнено спомняне. и самосними, взети в нисък ключ, които моржуват на слънце до ослепяване. промива ги сребърната вода от декоративен пикел, лъснал непотребно край сенника. това е, да си го кажем все пак (защото пресъхва без време кладенецът) - един гигантски, смеещ се адски камък, бромиден, разбира се.., който се изнася в бляскав мехур и пуска лимфата си дрезгаво, умилявайки се от изображението си върху плаката

или всъщност, понеже няма как да ви заблуждавам дълго, бодли мои, а в охтичавите ми дни пък съвсем, _____ *ноктопията прави всичките ми дробове б-е-л-и. и все ще припявам така на заспиване сутрин: овърколачва се голото теме, темето голо вие под ромба изгрял. ла-ла-лаа (квадратите останаха да описват други, пространствени етики на разширението) ла-ла

да побързам? - но ето, нима не тичам дори?! та аз паникирам тук под горящата локвичка хематокрити и нямам повече пера. под лумналия стол се крия и посрещам _____ *децата си, едно по едно, в обратен ред. пладнешки се моля да забравя кое първо се откъсна от делтата ми. ограбвам сама историчността им, така, както им я давах с взлом

не беше ли също и _____*пещ? но не мога да помня мястото на всички притежания (тук с всичката възможна маниерност цитирам несъзнато какво). има и други (думи); те обаче са трескави до поискване: *съдиране. *страбизъм (на тонове, изтръгващи се с красива планомерност от гърлото на гарафата на мястото със спрялото слънце). също и *смут. имаше всякакви думи при устието. *синапс. *ствол. *пред-верие, *засух, *сол."

*на н., който ще ми припомни всяко от перата ми, когато се връщат като стрели. и който ще лети и без едно дори

пост-пост, с шаранова люспа на върха на игления ми нос: писах това в продумица вчера и.. sh.t_on_me, въобще нищо общо със светия чудотворец.

VERTE (upd 081208)

не мога да не наруша говеенето си; не и заради димитри. !здрав и светъл, джимо

инсталация 'от кал и слама' върху хартиена каша от развити и киснати в -- и тук с грижата на добър стопанин не мога да не кажа без ограничения в какво, масури хвойна за пристрастени към бате джимо и неговата така сладка за вдишване и възмездна при изпускане пара над всички и всяка купа 'тулумби с механични помпи', навсякъде.

обичам го този весел яков. (уговарям: брат на Словото, о, да; разбира се, че ще дръзна да го напомня отново)

..още догонвам палците си, боя се дали ще си ги позная, всъщност такова е клишето, сигурна съм - няма, безстрашно сигурна, но и знам: една балерина ме чака зад ъгъла на превала ни, нашия общ предел:: една изящна малка жена, родена днес, за да я обичам и аз както мога.

нежният овал на лицето ти. да обрасне дано, да сдобие лупус, себеспасително. облата строгост на ръцете ми, намагнитени от самото желание да докоснат внезапно избуяла от очите коса, да я мачкат, да се пукат ароматни мехури страст изот луковиците й, но все пак съкрушени да го обгърнат толкова завинаги непроменимо гладък: меко надиплена вагина за всяка достатъчно остро посичаща ръка, годна да посее перфидността си с ревнивия замах на гробна лопата. противно, предателски крехък овал, пронизително лъснал насред мъглата, обелен. над нас (а кои сме ние? да отброим: моето ничие лице и моите ръце-ръце на всички), се свличат дрипави облаци, тропосферна проказа, оголваща гръбнака на светкавица. наежват въздуха, който съзаклятнически се прокашля край нас. случайното огледало (на езика) ме излюби и изплю, без да трепне дори. сега осиновявам наново ръцете си, изземам ги от всички поради безстопанственост, крещя, пожелавам се, за да не ме изпреварят, и забивам кокалчета в меката кал на бузите и вдълбаните сенки на слепите си очи, проблясващата по устните сподавена музика, убийствената синхармонична агония на негодуванието трябваше да съм другаде вече, укрита отдавна, отляла от лицето си туфа глог, исусов трън, папрат; има ли значение, щом камъните са навсякъде. коса, кости, нокти, кожа, благословени ли да сме, всички ние, с такова удържане на разложението? знаменателно, макар че аз поне не съм искала подаръци, боже. боже?.

но, преди всичко и далеч преди ъгъла - no qtr на оловните zepp за стойката ти, упойваща в. думи като herstory са сякаш намислени за теб. [казвам го без всякаква жалост и нота мизоандрия или оня злощастен, несполучливо самодо/из/вършил се -изъм с ф.]. така. нататък?)

неведнъж специфично пръхкавата лайм свежест на джованна е била избложвана тук; и няма как иначе.

! петък, галерия 'кръг+', 1900, ваня, "мистър уан", синкавите устни на небрежния ангел и всички оставащи

самопохищавайки се с възторг по никое време, ψ пропява вярно yψιλον..
нека бъде записано тук: щастлива, аз съм щ а с т л и в а.

отекли ли са бузите на пневматичния топор?,

разказваше крастите си фрог-граната, напусната от ръцете на Поборника за милост, изпаднал в ярост пред
огледалото.

но старият бук не отговаряше, понеже езикът (който единствен не подмина буцата сол в корема му), беше лишен от брадавици и не изтръгна възторг от хралупата. беше лишен и от собственик.

а клоните
обесиха слънцето, вместо да полюлеят ботушите на Укротителя на гневните, и свидната (единствена) праханка все така киснеше в мътилката от бъбреците му,
неблизвали под дърво.

една мисъл изтърсаче запокити бъдещата прахан и синтаксиса си в утвара под ствола, попи мустачки от сочното лико и самоотвержено кихна от полена в розата на вятъра, анемична на посоки,

само за да признае, че отпуснатата кожа не е гальовна, а
просто мека; кожа на бълнуващ огледало запасняк, отказал да напусне утробата с близнака си.

well well. дори не се наложи да се протягам; само се взирах дълго в тъмното да я видя: d'yer mak'er k., my dy(e)ing bride
седмицата ще е напълно полинормална, щом тъкмо тя шупна в понеделника ми

blublu: еу(дис)фория на мембраните, фиксация без вроговяване. пренос или миграция на смисли между мемите/изкуствата? 'преводът' във/чрез визуализация: 'носещи' цветове; катурващ семиозис, нахлуване и самонастаняване. (в картина). обръщане, еротика на усвояването и разполагането в чуждостта. trans-latio <-> kata-strephein! ех.. искам тези -- или поне такива, сънища за хремавите си вечер ириси.

втвърдят ли се корички по крилете ви
мрачни принце, застъпили сте плаща си; наредете да срежат пискюлите

студено пресовано
останалото време се изниза
като последен къс от кожа на крехар
секунда втренчване в трептежа на клепачите му
и вече бе
ден минус първи
а в него

секундата
отрони грохотно овала на
скрипеца си
и се стаи във чизмите от
живораждаща
почти библейска кал;
притихна бавно (с онова скимтене -
пред острие подадено внезапно вместо огледало
към мястото което няма как
да видиш)

и пак тогава - в оставащите мигове
пак там - във топлата им хватка
(все същата контрактна мека кал)
и все така - внезапно
изпълзяха другите на главоногите
дотътрили се върху камъните да моржуват
или да мъркат предъвквайки за кава-кава в ден последен
косите жилави на беренике палестинска. сетне литна
рязко въздух в ноздрите им
изпръхтяха
девет атмосфери долница в нощвите
или бяха десет.

маята лумна!
маята кръвна в
пепелището.. преся си зърното без време
миниатюрна пепеляшка от тафта
това което не гори е само фигурката върху флока -
изящно голо тяло в спазъм на електра

и свърши всяко съвършенство. и резигнира
шумно тишината
на педантично бяло положено всред
крясъци на шарени петна от цвят
обран с коса от другите.
понеже чуваха единствено
което
могат

и рече:
воини на кода,
скърпете флаговете си; деня
пропуснахме.

лллле. без о!

^^ се засрамва и с обичайното си простодушие се опитва да отговори на въпроса, що не обичаш като мислиш in en, да го казваш на бг? към предния пост, където се самонаричам беден готов за консумация коматозен непотърсен празнословещ бункер. some random tipto(ngu)e examples of mine to argue upon:

>>his cold pressed cheval glass suits her pretty-fissure prom night and own fist. неговото студено пресовано подвижно огледало пасва на балната й вечер с красиви фисури, а и на собствения му юмрук.
>>ai no corrida plotting ain't no good. dammit, itz therapy pedlock guaranteed. better use sum incarceration or get the fuck estranged for a while, you cocked up morsel. зарежи заговори тип ai no corrida. 'би му меча, гарантира само задръстване от пешеход(к)(ци)(ещи) в терапията. вземи пробвай с опандизване или се дистанцирай за малко, шбн дребно човече такова.
>>ahuahu you? пак ли ти, wе?/ае, я мини на отсрещния, а? (окок, това е бразилско-американски сленг)
>>use them ring finger for a ring road to reach her. lady's no ring-ring; shez got every word in 'cl/ass'. що не пробваш с безименния да направиш обиколен път да я стигнеш. тази дама не е на повикване; тя има всяка дума в 'cl/ass'.)

::ааааадски много дефицити, м? (н!о! никога досега не ми е било тясно в майчиния ми.)

наблюдавам с неприятно чувство идиотското дебелокожие, с което понасям периодичното си накуцване по собствените си фрустрации върху свода от думи-за-избягване /непоносими думи/оброци/заричания/--, странно как все още заеквайки върху първата в списъка:
л ю б и м

л. банди - хмх. тук съм ужасно натраплива и ревнива. ето, днес избирам да посоча (за кой ли път) към мегадет, заради ето това откритие, снаждащо инцизиите ми с органични конци

после - л. чело интерпретатори - йо йо ма, джаки дю пре, мстислав ростропович, йосиф файгелсон, анатоли кръстев, джулиън ллойд-уебър

неминуемо услужливо тук се умества и упражнението върху противната думичка със задавено форсиране при фразата
л. чело композитори - исак албениц, камий сен-санс, габриел форе, луиджи бокерини, йозеф хайдн, бенедето марчело, огюст франшом,
колкото да се задъхам отново, както при трибюта към дю пре наскоро, за да си - И СИ ГО - записвам, че ориентът май припознава най-правилно великанския в живота ми форе. и далечният близък изток. или, най-малкото, това са ми чувствено най-близките от прослушаните интерпретации, предвид как звучи абаносовият ми гриф на тези две л.пиеси ,,


което, poor me, ready-to-serve comatose unclaimed bunkum bunker, е о т в р а т и т е л е н стрип-към-лексиконен (или там някъде) макиаж на бездруго еклектично рошавата ми градина красиви черни бурени и врани. тази тук. (дано поне тази гадост е лечима^]

усмивката:: отново опити в това привидно толкова несложно, каучуково изкуство; естествено бледи и извеяни. очевидно дъвката ми е биоразградима /все още/, цикория, не гума.

..защо виолончелото й тъне в прах?

предпазлива ератична отказваща се
насилатукашна евентуална криво
разтворена серендипна до
лудост:

:защото не съм дю пре*

и се процеждам неумело, но
сигурно
като тихото припукване
на кости призори в
друг някой dansе macabre
и пред очите ви подритвам
бавното си изумление
небрежна и

готова, да
готова.




*Jacqueline du Pre
a documentary
1
2
3
4
5
6
7
8

The Cello. Ten Minutes Older. особено този -- шорт на майк фигис

adolf wölfli


junk food:: "малка вкусна охлокрацийка да ти спретна?"

..и феодите на гнева и радостта се пръснаха като очи от броеницата на краля, отегчен от ярката последователност на триумфите си,
или (малко повече)
от естествеността на фрикцията на езика си
върху клюмналите гърди на наложниците, които му водеха леки
и пръхкави
и отвеждаха тежки като епохи
и слепи.
(осмукваше слъзните им жлези до капка,
отброявайки капките с чисти зъби в дисфагията си)

останаха рибите, или най-вече
пасажите им:
гъвкави линии,
съблазняващи грохнали ешафоди с извивките си
с различно темпо на съешаване
(по-бавно, когато преплитаха повече фигури или се виеха
по-отдалече)
линии, напомнящи сюжет от ludus danielis или клюнестите пръсти
на набоб, разтанцували се
върху девствения хълбок на бяла като смъртта невестулка,
или вкопчили се в смолата на шишарката* в безсъзнателен екстаз,
сякаш в лъсналия плодник на опиумен мак
(тактилна тор от десет бебета, заравящи студените си розови коремчета в
уханната лилава плът с благоговение)

и всички,
заети в очарователната си булимия,
гневящи се и радващи се безмерно
си бяха точно там и си бълбукаха до
някакъв си фанатичен
смисъл.

"шишарковидното око", ж. батай

pheme.

!!наистина прелест; и направо душеспасително от mustdie списъка нататък. )

разтежение в унциала, стъкло, слизеста актиния по
устните

"..междуцарствие, където да достигна минискулите на мъха ти.."

аз съм мръсна пяна по твоята гладка вода и водно стъкло за кристалната ти градина*, пожела да ме нашариш витражно, но аз гася черна вар за белите ти полярни нощи и стъклото ми е духано. аз никога никъде не пристигнах, защото все не тръгвах
.лекувай се от мен, исидоре


*а gallery of homegrowns

не искам ralentando, а да спра да се ужасявам от мисълта, че това темпо е възможно да ме сполети, защото не помня как да се разполагам в този ритъм. относно глокални заговори, като например да се 'брендират' жизнеспособни и все пак междуособни и сътресителни конструкти като slow life, лингва (култура) франка, the long tail, non-tutored education, мафиотизация на рода/етнически и джендър/, ambulart и ред други, ето кога ще съм окей с тях (с постановчиците/отговорните за постпродукцията им, разбира се; нямам никакви претенции към сценария и режисурата. да, съзнавам, че това е опортюнизъм):

когато/ако цялата либерална общност се наговори да се откаже от наличност (наличен е само унитарен и монаден принцип или цивилизат като БОГ, например) и го замени с разполагаемост. детронирайте наличност, пичове. толкова е wanky, дори само екзистенциалистки погледнато.

signed: Disposable yet, to be available soon

офтопик: !цвети!, вече наистина lil princess is back..

place-kick > grüβ für dich, rollin [strahl-]stein >>


! свитъците*, разбира се в превод на гръмоизвержително добрия зашев,


(като полагаме, че (i) пастишът е blaxploitation и (i') нощем сме бели наистина, с вариант: смъртта все пак е бяла)



*завръщането възпитава в усещането, че си бил другаде. някъде изобщо. говоря строго за себе си, която се връщам в този текст, не за себе си или другиго, който все се завръща. пък и (нали) толкова големи като суифт и русо са използвали думичката "модерно" като ругатня.

аман от суфийски чворове в гладкото лико на толкова крехката ми δόξα, образуващи ронливи праханки и хиляди прагчета,

прагчета и микроводопади; микросътресения; микронекрози. илюзията [за движение] е пълна; при иначе не по-малко пълен покой. still.

така или иначе, идвам просто; навлизам само по отрицание и няколко антиклинали, някои завинаги плешиви, други залесени, когато пожелаят, но все така сводести: съвършената литота. бялата власеница на апофатиката. 'ромоли, моля те; пей се, непоносимо моя..'. а сетне не забрави да погали пантерата в мен, да извие гръбнака й, да я подчини. невинна съм: глосолалията е пожелана, дивата укротена. -

а всъщност е просто тихо, съзаклятнически тихо. и упокоено.

цветя в цевта за теб, сладка к., my dy(e)ing bride, малко преди горещниците; празнувам те така:



танцуващи числа в копривната ми треска оцветяват мехурите по ръцете ти. you will find me if you want me in the garden unless all the less..; alas


--
p.s. в твоя чест натъпках такова количество маково семе в кондензираното мляко, че спокойно можеш да извиеш [ръцете на] старата антена в удобна за теб композиция и да я смениш с поникналата в тила ми }

нямам идея какво е качено във vbox7 или тубето; но тези тук са двудневно пресни и не по-малко realdeal. отрадно /последното също и напълно буквално, за онези, които знаят)/

залагам скалп, а и повече, че поне догодина ще се занеса. !особено ако си вземат дейв ломбардо обратно, hOOoly sht. >макар да ги познавам само със south of heaven, reign in bl88d & seasons in the abyss тавите, знам ги както никой друг, I bet. got the balls for it; simple>>>

rapidshare е вълчица под кръглата днес, затова пък доброто старо тубе е като някой, който не може да отказва.
//проборката е крайно трудна, или поне не по-малко -емка, сравнено с наскоро, когато трябваше да защитавам емпирически защо, по д.волите, настоявам на дълбоките пурпурни именно с Гилън, мегалюбимите флуидно розови с Уотърс /най-вече: макар че можеше да бъде Барет, нали/, или лос манификос Ака/Дака тъкмо с Бон Скот.// и все пак:

soutaheav'n
bl8dy rain
empty i's enslave da creation
man da torrry
a multitude of seasons